приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно ---> следващ

* * *

И всички тези пристъпи от глад...
отчаяното преобръщане на джобове... -
надеждата на бедния...
... и пак ...
И винаги съседите са в кухните.
И кухните - препечени до вкусно.
В представите си
ги разтварям
като шкафчета...
И шкафчетата после се затварят.
Дори не разчленявам етикетите
на тънките си
буквички
увиснали
И причернява... безпокойно ми е...
най за себе си
и всички хипостази, дето съм
Мммммммммм
Много ми е сложно
да се мисля...

Щурец в небето

Разкъсвам
бялата си рокличка на ивици.
Не съм я слагала
от четиригодишна.
И в премалялото затишие
на рахитичния следобед
ще се завия
с нея
и ще бъда
Тутанкамон, Аменхотеп,
Бентованата Дулсинея,
Моряшката фланелка на Бен Ган,
пижамата на тигър-саблезъб
и деколте, и тротоар
и много други работи
ще бъда...
Във премалялото затишие
след сенокоса
когато дядо тъпчеше с ботушите
в каруцата
откъснатото грозде
и джвакаше в смолистото,
дордето
магьосваше зърната му
да се прозвънват
и да се разкипяват винно, глъчкаво -
аз виждах гъсти гейзери от строфи
щурци в небето
щурци в небето
които после пееха във бъчвата

* * *

Някоя вечер, на мръкване,
ще се промъкна
в първия уличен вход,
от който
ме лъхне на тъмно
и влага,
без да отлагам.
Искам
по стръмното стълбище
/Може и без парапет/
да пълзя
и с омърляни дрехи
на нечии стари обувки
да седна,
да присвия
съвсем
коленете си,
да сгуша
глава
и да слушам
какво си говорят
последният
/Седми например/
етаж
с някоя вещ от тавана.
И просто така -
да седя.
Ей така.
Не да съм странна.
Не да разказвам на някого после,
гонейки имидж,
че бесове ме тормозят
и прочее.
И той да си каже -
"Тая е смахната.
Куку.
Нещо й щрака." -
точно както очаквам.
НЕ.
Искам
да видя дали
ще усетя тъгата такава,
каквато
я чувствам сега.
Стръмно
и стъмнено
стълбище,
мухъл и влага
разлагат
мазилката,
тънеш до глезени,
падаш,
преглъщаш сърцето си...
Когато
протягаш ръка
да ловиш
парапета
опипом
и вече
си вдигнал
коляно,
се сещаш...
Ах,
парапет
може
да няма -

* * *

Хората
на хората
двери
отварят.
Гост в къщи -
и още някой.
И. Волкер
Да,
знам,
че е банално да говорим
за "собствен свят"
и "собствени теории",
но...
влез при мен!
Кафето е готово,
възглавнички съм сложила по столовете...
Не те познавам,
но не се тревожа -
непознаваеми сме всички.
Невъзможни сме.
Недостижими сме за себе си, та камо ли
ще разберем,
когото сме поканили...
И аз
съм малка,
глупава вселена -
приятно ми е, казвам се Елена.
Ела при мен,
ела да поговорим
за сложността
на всяка траектория,
за знаци, хипотези и за времето...
Дали ще завали?
Все пак - ноември е.
Непознаваеми
не значи непременно
да изоставим
всяко намерение
да се потърсим
в хаоса
от линии,
извън света на собственото име.
Макар че е банално да говорим
за собствен свят и собствени теории,
ти знаеш
много по-добре
от мене,
че сме пътеки,
стълбища,
антени...
И да!
Възможно е
да се разминем...
...но хайде влез!
Кафето ще изстине.

Несбъднат Авесалом

Отрязах косите си снощи.
По хладнокръвно от сериен килър,
свирукащ си рок над трупа.
А после си седнах удобно и дремех във тъмното,
и после на глас се изсмях,
и изсмях се на глас...
По стъклото пресичаха
някакви глупави клони,
трополяха и шепнеха-викаха
ДАЙ ГИ НА НАС!
Аз... си мислех за теб...
Вярваш ли, Авесаломе,
че и аз ще нахраня така
тези зли пипала?

А може и така

Синът разблуден се събуди гладен.
Сънувал бе просо, но без кокошки...
Отпусна по инерция назад
двукраковия си двигател
да паркира
по заник слънце в бащината къща.
Там да преглъща
порцията прошка,
но други порции да храносмила,
защото
чувствата му
имаха си плът
/доколкото бе мъж/
и през стомаха.
Размахвайки
ръце и кълки мършави,
дотътри се едва
и изкрещя:
- Баща ми, огладнях!
Старикът се заплесваше под крушата.
Облизвайки със апетит обущата си,
разглеждаше мъхнатите гадини
ошушкали мазолестите клони.
Постреснат от тръбата Йерихонска,
си бръкна във носа и се заслуша...
Видя издънката си
чинно да се връща
и-
до уши ухилен-
му протегна
като на блюдо
двете си
обуща.

От воле

Конкурсите ни!
развращаващите
марципанените
когато ми купуваха
го подарявах
и знаех, че съм благородна
но не знам
била съм на около 3
и не обичах
Естетиката ми е автобусна
придобита
сред жегите на юни пот и мишници
не са ме възпитавали така
но се възпитах
и среден пръст
е адекватен отговор
на всичко
всичкото е пръст
но няма патос
И до полуда
се въргалям в изреченията
в поляните без ягоди,
че ми е писнало
от горски плодове
и от макдоналдс
и от патока доналд
и от братя грим
излъгах
не съм циник
но често се налага
вече свикнах
любимата ми реплика е
келнер двойно

На кой му пука какво ще е заглавието

Да кажем че на мен
нали съм автор
и трябва да се грижа за читателите
или защото
както казват някои
съм твърде надарена
ми така си е
понеже цял живот са ме дарявали
с шамари в първо речниково
затова
се разревавам в най-високия регистър
на задните седалки в автобуса
рева си толкова
добре и умилено
така се сополивя добросъвестно
че бухвам като коледен сладкиш
така съм добросъвестно
пияна
че ми се драйфа от тютюн и
колебания

* * *

Баща ми
подпухнал от рак
се опитва да пъхне
отеклия пръст
в телефонната шайба
се опитва
да звънне
баща ми
не-на-майка ми

Поет с дрънкалка - вм. китара, of course

Ах! бръчките ми си личат
а минах 20
като на скейтборд
паднах разцентровах се
разбих си устната и счупих зъб
направо
таковах си таковата
Възлюбеният
ми рече ти не ставаш инфантилна си
по улиците плюеш скачаш в локвите
а майка ми е музикантка
Квоотуй
таковай си таковата му рекох
музикантската
и глей си нотите
а аз се възвисявам
възнасям се хиперборей съм тъй ми
Я таковай се!
А бръчките ми си личат
А помъдрявам

За гениите в готвенето
импровизация на тема
"Не всеки има такава котка"

Смъртоносен кадаиф се е забъркал
в изящната чинийка как уханно
протягаш крак под масичката
съблазняваш ли ме
я по-добре си стой до парното
и дръж лъжицата
опитай как е супата
и стига!
отивай да си гледаш сериала
недей ми се мота наоколо не виждаш ли
че ме смущаваш
пречиш ми
Литературо

Изгонването

Нощта узрява като синя ябълка
и смуче лакомо от вените на бога
със бебешко примляскване
задъхва се
и наедрява
наедрява
наедрява
Какво ще стане, ако те целуна?
В какви ли думи ще се заплетат езиците ни?
Какви граматики ще се съвъкупляват
в устните ни кухини?
Ще ми повярваш ли,
че кучешкият зъб е запетайка,
която дава пауза между захапванията
и става все по-бърза, все по-бърза, все по-край...
И се нахвърляме върху нощта - да я разръфаме
да изядем влудяващата ябълка
да дъвчем
да преглъщаме
да гълтаме
и да изтракат като ситни хищници
пресрещнали се
стръвните ни зъби
И вече няма да е нощ,
а ще е мрак.
Претъпкани с познание ще се изтегнем
да плюем семките и ципите нагоре,
да раждаме звезди,
да пълним кошера
на празното небе
без божното
да плюем семките-пчели
и да се хилим
на начина, по който избръмчават
с реактори от слюнка
да попляскваме
като деца доволно по коремите си,
а вътре
- с аромат на ябълки -
да натежава
мъдростта
на
Бог

Специален поздрав за Г. Г.

Ето такъв мъж ми трябва - железен!
Не да си влачи тъпо краката по улицата,
ами да цепи кат' валяк през стратосферата.
Не да се дави в люляци и безалкохолни
и в неделя да пуска прахосмукачката,
а да носи по две каси бира във всяка ръка
и кат' змей да ме мята из храсталаците...
/защото/
Бях свикнала лете навънка
дето хапят не само комарите
и не само те отлетяват,
а сърбежът остава, остава...
Та такъв да е пичът - грамотен!
Не да мънка, 'ми да знай предиката на майката.
Да ме сбърква, направо да ме съсипва,
да рефлектирам от кеф и носталгия
вечер -
особено вечер да не пропуска
и сутрин -
не закуска в леглото да имам,
а мускулна треска...
мускулна...
/над това многоточие вече копнея/

Градуси

Градусите са:
нещо средно
между хладилна камера и Антарктида
с тендинции към размразяване
на бариерите
между апендикс и археоптерикс
пингвин и плейбой,
Айтос и Австралия
понякога дори между трансмисия и транс –
галактическа гаргара
за архангели широколисти и широкопръсти
алувиално-блатни почви
и безпочвени
а често незапочвани покръствания
мамут еволюирал в слон
между "Нощ в Лисабон" и нощен блок soft порно
порше на старо, Марко Поло
и все пак в хладилника (вж. началото)
Градусите са:
нещо като разлика
между една студена вода
и изстудена водка Карнобат
Картаген и Копенхаген
между малката русалка
със и без глава
между въз- и за- главие
главно между ксерокопие и к`во пиеш
Градусите са:
в повече - когато човекът разперва ръце и
а) се хвърля от покрива
б) прегръща целия свят

В горещото

С царевичен поглед пари пладнето
подпухналите в сушавото ружи
и две изгнили праскови
заслушана едва-едва върху чешмата
пред мен са кривнали от близкото
горите с копита блъскат облаците
и се спускат и ето
плуват
сред омарата
кентаври
В ушите ми е лято
Гласна съм в прегръдките
на падналия вятър
пресипвам с вкус на кръв
на прах и тръни
търкаляни по стръмното на припек...
... като притваряне на устни
след целувка за да преглътнеш
да окръглиш
да застинеши
да приижда тропотът
и пърхав да се разпръсква въздухът
изпод копитата

gogov.net