приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно ---> следващ

И ВИЖДАМ

Аз виждам й края -
няма тя край.
Аз идвам от Рая!
Но няма Рай.

Бездна!
И долу езиците огнени виждам,
и виждам очите ви хиляди -
кошмари безумно нахилени.
Пият на живота кръвта!

И виждам ръцете ви - куки протегнати,
и виждам как долу смъртта
пирува, пиянства от скръбта.
И затварям очите напрегнати…

И пак виждам кладите огнени,
по тях танцува сита смъртта.
И виждам душите оголени,
в разкаяние да разкъсват плътта.

И виждам сълзите ви искрени
как стават в мигом река.
И виждам как уж сте пречистени,
а реката е само вода.

И виждам - Сатаната страхливо наднича,
уплашен подвива рога.
И виждам Страхът сам уплашен да тича,
далече от тая гора.

Гора! И виждам гора!
Гората гори под дъжда
на вашите сълзи.
Не гората, душата моя гори.

И виждам - пепел тук няма.
Тук вечно гори.
И виждам - спасение няма,
истини и лъжи - всичко гори!

СВЕТЪТ В КРАЯ НА ДЕНЯ

Устни допират портокаловата синева.
Ръце се преплитат в рубина на нощта.
Пръсти плахо милват деня
От пламък драснат в съня.

В есенната шума се раждат розови листа,
цветът на края на деня.
Нагоре, към небето се протяга есенна гора,
светът в края на деня.

Усмивка мраморна извайва
края на деня.
Сълза на възглавницата сварва
края на съня.

Зимно утро свъсено поглежда,
колебае се пред есенните нощни цветове.
Накрая то послушно се навежда
и се връща в края на деня.

Лазура на нощта,
цветът от края на деня…
Благодаря ти, обич моя
за света в края на деня.

Не буди ме от съня,
с мечтата си за теб мечтая да проспя деня.

ПО МОРЕ

Слънце над мачтата изгрява
и безгрижен път ни пожелава.
Пред нас - спокойно, пурпурно море
и бледо, и безоблачно небе.

Молитва към слънцето отправят
моряци проснати на колене.
Кораби спокойно, даже нежно плават
надбягват своите дири в морското небе.

Днес само сенките остават
в измъчените ни души.
Удавници духа си давят
през погледа на черните скали.

Един на друг те сламка не подават,
от водата всеки вади потъналите си мечти.
Молитвите на клетви стават
и всеки в себе си крещи.

Краката ни опора нямат -
край на морските ни дни.
Сълзите ни над нас изплават.
Корабът ни се разби.

gogov.net