приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно ---> следващ

Рецепта за вдовици

Зад глътките дежурни на кафето
и късното бълнуване по навик

отдавна не си същото момиче,
стоманен мъж се вмъкна във леглото ти
и сигурно затегна до позлата
корделите на малкото ти тяло,
въртеше ги по-хубаво от думите
и ти четеше брайловата азбука
през пръстите му, луди за слугуване,
понякога готови да те брулят.

Сега обаче властно коленичиш,
затворена в бездвижна гравитация
и търсиш други форми на спасение,
откакто той се влюби във ковчега,
напълно неподвластен и скован
от тъжните очи на псевдо-кукла,
която го е тровила ненавистно
с целувки от най-силния бръшлян.

Сред всичките рецепти на вдовицата,
раздадени с безвкусно лицемерие,
сготви най-олютеното си ястие
с подправки, сол
и малко външен вид,
разголен за поредния обречен,
чиято светла кръв ще бъде евтина
закваска за нацупените устни.

Свещология

Безформените восъци на свещите
се свличат, украсени от заблудата,
че вече доброволно ще угасват,
но калните потоци ги избутват
оцапани, разхвърляни по стълбите
на тътнещия с капките параклис
и стреснато съблича всеки пламък
нищожните си дрехи, наклонен
фронтално към букетите от плевел
и мъртвите експлозии на пръстта.

Годините, които не достигнахме,
сега се отпечатват през телата ни,
а фигурите хукват, удушени,
опарени в ръцете на инат,
защото безутешно присадени
си тръгваш ти,
оставам само аз
и всичките отливки върху мен
ще станат на палачи от апатия,
а сигурно цигара ще запаля
и ти ще се завърнеш с онзи дим,
изпуснат на кълбета срещу мъртвите;
недей да ми говориш - ще боли
и може би догаряй, но по малко.

Съботаж

По уличните зебри
пресичаш на червено,
откакто си отидох, по графици се движиш
и лампите разхвърлят оранжева металност
в косите ни несресани и малко посивели.
А събота е,
вечер,
тълпите са тийнейджъри,
до подлеза раздават листовки безвъзмездно
и ти не срещаш него,
в хормоните на мравките,
които заговарят мухите преди ядене,
а как мечтаеш само
единствен да те схруска,
един да се провикне: 'Харесваш ли закуските?'
и после да сте двама
и рядко да сте чужди.
Но събота е малка,
дребнава и изкуствена
за просещите дами
в пустинно тъмни рокли -
и пак се взираш мътно през ярките витрини,
излагащи на показ
любов, но манекенска.
Вечерните ти крачки на токчета ще млъкнат,
ще глътнат всички болки и празниците също,
навярно ще те видя на някой павилион,
където ще предлагаш билети за транспорт,
ще питаш: 'Кой си?'
'Същият' - така ще отговоря,
студен ще се кача в шума на автобуса
и глоба ще платя,
забравил да продупча
билет, а не сърце,
каквото перфорирах.

Въглени

Позволи ми да обикна суетата ти,
онзи често тревожен сигнал,
че и други ще се пробват, ще драпат
да си резнат парченце от теб,
и по-лошо - дори ще ме мъмрят,
че съм сух и уви... лицемер,
а така ще се чувствам ограбен,
за да мога без капка вина
да те браня с красив егоизъм
на галопи от треска по кожата
и отново ще паля в стомаха ти
да изстенеш против глупава раздяла,
да жертваш гордостта си във замяна
на някого, за който ще рискуваш
и грешките,
и мръсните каскади
на тялото ти спрямо непознатите.

Така ще се събуждам рано сутрин
до хладните чаршафи и ще вдишвам
естествените гънки на врата ти,
преди да си облякла голотата
в дебелата си блуза против зима.

А споровете няма да ни търсят,
загубени в бензина на колите
и явно ще умеем да си вярваме,
че искаме да бъдем ненадминати
по фокуси от устни върху устните
и допири на пръсти върху пръстите,

докато не се счупим като въглени,
но има още, моля те, обичай ме,
дори да остарея като картичка
с хартия пожълтяла и намачкана.

Когато си отивам, ми изброй
привичките, които са те дразнили
и толкова,
пусни ме да изляза,
а щом останеш чужда, потърси
утеха от стените застудели,
които ще обучиш да шептят,
че страстите са болка, но докрая.

gogov.net