приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно ---> следващ

КАК ДА МИЛВАМ ПАРЛИВИЯ СТАН
НА КЪПИНАТА!

Любовта й боли.
Моите смели ръце са от плът.
Не умее да казва плодът й:
-Не исках. Прости ми!-
а повтаря засмяно :
- Така ще е всеки друг път.
Но когато я вземам до устните,
въпреки болката,
отмъстен за това,
че съм бил от плода й пленен,
аз не бих заменил сладостта й
за лесна реколта.
Както друг градинар
тя не би заменила с мен.

ДОКОГА МЪЛЧАЛИВО ЩЕ МОЖЕШ
да укриваш следите на вятъра,
да съблича душата ти огън,
който ти да наричаш приятелски.
Как със шепот ще скриеш от устните
с колко много молитви изпръхнаха?
Може ти да се смееш наужким,
но наужким сълзи не пресъхват.
С клетва кой те прокълна, любовко?
Как с молитви сърце ще кротува!
Кой душата запълва с отрова,
че отровата рани лекува!

НАБОЛЯВА ТЕ ПРАЗНИКЪТ, КЛЕТНИЧЕ!
Сякаш някой ти слага крак.
Попрепъваш се, съответно.
Сърчице си ми, няма как.

Ще приболва до утре здравата.
Не от вчера те знам, юнак.
Да си кажем и днеска : браво.
Възмъжаваме, няма как.

ЗАВРЪЩАНЕ
Глътка мляко под ореха стар,
шепа грозде с отронени сълзи
и в гръбнака на злия дувар
аз опирам одраскани бузи.
Аз се връщам от толкова път
все мечтите си ветри да гоня.
Как ми липсваше този уют-
къща, дворче и стара икона.
Щом прохълца на двора врата,
мамо свойте очи впила в мрака,
знам, че ти неусетно така
всеки ден в своя храм ни очакваш.
А безкрайно смален този свят
ти се струва, когато на прага
звънне слънцето,
аз,
моят брат,
И тревогата свърши веднага!
Колелото на дългите дни
се завърта и става на съчки.
Наште палави, детски черти
понакуцват в съвсем тънки бръчици
И прости ни, че само така
от забързаност или небрежност,
сме пропуснали месец, и два,
свойто слънце да носим при тебе!

gogov.net