приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно ---> следващ

* * *

Бяхме там
и сигурно ще бъда с друга
и по-красива
и от теб сигурно по-луда.
Но и брегът и вятърът и слънцето
ще помнят наште сенки
и кой от нас бе по-глупав,
че можа да накара Божията ръка
да напише друго

 

FROZEN

Замръзвам дните си
с това бездействие,
с музиката, която не секва,
безпредметна,
цветна – но ледена,
несподелените,
въздуха,
следваща стъпка
бременна –
неоплодена,
списъка
с дните ми,
откъснати
и хвърлени на боклука.

* * *

Свечерява се,
избягало е слънцето
от хладнокръвния хоризонт
на взора ми,
избягало е съвсем уверено
в себе си,
без да поглежда назад.
Назад е времето,
под поглед,
топлината,
която сега е другаде.
Слънце,
което те кара
да се завръщаш?
Пак.
И пак да си тръгваш.

* * *

Когато бях забравил да дишам
и спях прекалено сериозно,
все едно ми е било,
защото не идваше
и не ме обичаше.
Завивах се със спомени
и търсех виновни,
ограмотявах се с глупостта
и се срамувах да бъда спокоен,
защото те нямаше.
Мислех за бъдещето,
което ще отмине (край мен)
без опорни точки
и ще съсипе допира ми с тревите.
И то отминаваше,
защото не идваше.
Чаках зимата да замрази очите ми,
за да спра да те чакам
с отворени очи
и да те обичам,
когато не идваш.

* * *

Отворена е сергията,
влизайте:
моля, един по един,
вземете си
въздух под налягане, за да вярвате.
Вземете по нещо красиво,
което после ще мразите.
Вземете надежда,
с която да дишате,
за да проклинате.
Вземете си време,
за да умрете.
Или пък мен –
като екстра,
отрова за мислите
до съвършенството,
до екстаза
на Първия ден.

 

* * *

Безмислено е
да си измисляме оправдания,
да се преструваме,
че имаме несподелени желания,
да се очароваме с погледи,
да се преброждаме
с терзания,
да обичаме да се отричаме
от свободата пред лицата си
in spiritus santus
и в името на отца.

* * *

Колко толкова далече отидохме
с тия платноходи с развети платна
и знаме, на което пише:
“Аз съм пират”?
В морето от неистини
без видимост от гъста лъжа
бури от солена вода по бузите
в безветрие като безверие като безвремие
Далече отидохме.
Аз съм пират.

* * *

Шегата на вятъра,
който ни гали
като деца, на които се радва,
като помилвани обесници,
които е пощадил от живота
им грозен.
Шегата на вятъра,
който ни гали
и си играе с настръхналите ни
чувства по кожата.
Шегата на вятъра,
който ни гали
с твоята и моята длан
и ни шепне думи
с твоите и моите устни.

* * *

Как мислите ми
са били толкова нежни,
как съм могъл толкова красиво
да мечтая,
колко ли дълго е било това,
как ли съм страдал,
къде ли съм чакал,
когато нищо друго няма значение.
Вече знам твоето име.

* * *

Не зная утро ли е или вечер,
преляха се годините и дните.
Една пътека сред звездите
ме води със завързани очи.
Не зная тъмно ли е или светло,
не знаеше ли, че си толкова красива,
за да ме викаш?

* * *

Беше ме страх да се огледам,
страхувах се от образа си.
Безцеремонен
и леден
прекалено слаб
и прекалено силен,
прекалено съвършен
и съвсем безименен.
Беше ме страх
да се страхувам,
че съм безсмъртен.
Затова се изчегъртах
отвътре
и спрях пред теб
в едно
съвсем случайно
обедно утро.

gogov.net