приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно ---> следващ

 

денят беше тих и по навик невзрачен.
старите къщи и същите хора.
ранното ставане, бързите крачки.
същата зла и беззъба умора.
лепкави улици, криви площади.
глухи акорди на грачещи клаксони.
грозни коли – москвичи, лади.
и пак получас за наваксване.
хапещи злобно усти-перфоратори
във автобуси с наднормен багаж.
спирки железни, изцъклени, матови.
мамещи покриви, подли паважи.
сухи реклами, въздръзко разгърдени.
сметки за парно, нагарчащи люто.
бездомните песове, все тъй разсърдени.
груби слова, безразсъдно изплюти.
и в безплътния ден аз съзрях те тъй ясно –
търсещ поглед, бял стих, колело с два педала...
ти си толкова чист, ти си жив и негаснещ.
непростимо ще е да не съм те видяла.

gogov.net