приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно ---> следващ

* * *

Да сричам вече не мога;
Уморих се от взиране в междуредието
на ежедневието,
делникът пилее кръвта ми,
кротко полека погася страстта ми.
Мечът ми кой ще извади,
когато поднасям лъскави фрази
и кой ще обрули мълчанието,
когато езикът ми лази –
страха Ви покорно да пази?
Да сричам не мога,
но мога да пея
и дори да се смея.

* * *

Безпътицата, друг да я носи;
на мен оставете куража да бъда.
Целите – друг да постига;
пътеки ръбати, усукани в мен да се впиват,
с мен да заспиват.
А смисълът дайте на времето
с него да рови, да срича;
за мене пък нека е бремето –
човекът без страх да обича.

* * *

От рано все чаках и плаках,
пилях и пропадах,
но все се надявах;
кръщавах, прощавах,
до бяс полудявах,
и все се надявах;
да питаш,
да скиташ и пак да политаш,
да мразиш,
да тачиш,
да влачиш нашето скучно смирение
до сетната тъжна капка съмнение.

Не притежаваме нищо,
само белезите на свенливите ни опити.

* * *

Не е това.
А някога било ли е?
Нещо като нищо в пролуките на времето,
в алчността на пространството;
или сме само свидетели на липсата му,
или е толкова пусто,
че не може да бъде населено и познато.
Другото, същото, нищото,
в прехода между две реалности,
между два удара на сърцето,
между утробата и пръстта.
Нещо пропуснато в очакване!

* * *

Спрях от някъде за никъде.
Празнотата превърнах в пространство,
населих го с вятърни мелници
и зачаках всички очакващи.

* * *

Отсреща е някой – безплътен, безименен...
Отсреща някой се оглежда в другия,
а между тях светът е спрял
във една въздишка време.

* * *

Посей ме в пустинята.
Изкови ме от истина –
да обръгне семето ми в безмълвие;
звездни струни да жилят пепелявата ми плът.

* * *

Обрулени сенки окапват в нощно причастие.
Разбулени, хищни, оголени,
дращят гърлата ни есенни спомени.

gogov.net