приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
назад <--- поезия ---> напред


* * *

за какво да мечтаеш сега -
за внезапен бял сняг,
за замръкнал бездомник,
почукал среднощ на вратата студена?
за любов по средата на тихата улица,
за бял стих в заскрежените клони,
за див танц сред кафяви листа?
за несрещана песен,
за пътник, за спътник в живота?
за последна цигара,
за влак, спрял на гара
в дълбоко селце?
за сърце, на което да кажеш "обичам",
за шумна компания
или топла камина?
или с някоя сродна душа да заминеш?

аз мечтая за път,
разкалян в полето,
безлюден и труден,
двуколовозен, до болка отдаден,
тиха раница в сънено утро
и човек, по когото да страдам.

изтегли цялата книга

* * *

от много години вървиш без посока,
и сякаш се луташ, объркана, страшна,
но не си се изгубила, майко.
напротив -
погубват те твоите верни водачи.

в синджири са вплели лицето ти гордо,
курбан да те дават
за пир посред пости,
пият кръвта ти, месата ти глозгат,
та вече си станала кожа и кости.

и тъпчеш на място под техния присмех,
сломена в умора от празното скитане,
жадуваш,
сънуваш полята си бистри,
а газиш сред кал с подлеци ненаситни.

безсрамно те яздят, и впиват камшици
в снагата ти крехка -
за тях ти си стока,
която продават на банда мръсници,
но още се вайкат и въртят без посока.

и спъват краката ти,
връзват очите ти,
пияни от своите внезапни печалби,
и се наричат твои водачи, учители.
а ти си покрусена в тиха печал.

не унивай.
аз вече съм близо -
виждам твоите немощни дири,
много скоро ще пресека извора
и ще срещна твоите пастири.

но идвам не с мир:
стига са обяснявали,
стига са обещавали.
ще им спра панаира,
ще разкъсам синджира,
ще те пусна на воля свободна.
а на тях, майко моя - секира!

и нека господ прощава.

gogov.net