приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
червена зима сива пролет черно лято бяла есен асфалт дизел никотин кръв
На вятъра аз доверявам малките си тайни
под клоните на кичестите дъбове,
и той ги разпилява – вдетинен, игрив, нехаен
по влажните, мъхнати, остри зъбери.
Орлите ме приспиват с неспокойния си крясък,
натръхнали в гнездата си преплетени,
нашепва ми грижовно водопадът гръмогласен
историята си хилядолетна.
Вълците не доближават за да ги погаля,
но идват да ме пазят в тъмнината,
огънят ми събеседва, мъдър, ритуален,
с пращенето си тихо и понятно.
Звездите ми намигат, приютява ме сурова
скалата, лягам в скута й могъщ;
щастлив заспивам: недокоснатата си любов
ще изповядам в утрешния дъжд.
gogov.net