приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
назад <--- поезия ---> напред


* * *

Би ли заменил с охота раницата тежка
за кожен стол и сигурен портфейл,
дивите пътеки за поръбена утеха,
би ли взел Христос преди Орфей?
Би ли изоставил поразкъсаните дрипи
за живот пред синия екран,
и змията лъскава в ожарения сипей
би ли дал за шепа порцелан?
Би ли предпочел да вземеш царската корона
пред гъдела от цветния прашец,
хладната, страдална, скъпо струваща икона
пред необуздания жребец?
Би ли пренебрегнал недописаните рими
заради хвалебствен некролог,
би ли приютил премръзналите пилигрими
в искрен непринуден диалог?
Би ли ме познал, когато утре заповядаш
да сломят града в развалини,
би ли стрелял, ако с теб стоим на барикадата
от противоположните страни?

изтегли цялата книга

* * *

Приседна ли вечер край малка бърлога
в ръба на скалите, погледна ли залеза
пурпурен, виждам през живия огън
луната, засенчваща слънцето алено.

Виждам изригващи с пламък вулкани,
облаци, тътнещи в бурята; бръснат
земята магнитни искри-урагани
разбунват плътта й вълни земетръсни,

преливат, отприщват се бентове крехки,
помита по пътя си, жадна, водата
всичко неистинско. Хвърлям си дрехите
в животопречистващата марината,

птиците най-сетне в хор проговарят,
политам, запявам, ръждата от струните
пада и те зазвънтяват, отварям
сърцето си: сухите пясъчни дюни

се скриват под дъхави тучни дъбрави,
сияят зад мен пещери изумрудени,
цветята разтварят фантазии забравени,
звездите подреждат усмивки; възбуден,

светът преобръща посоките вечни:
преражда се залезът в изгрев лазурен,
омразата – в стихове простосърдечни,
болката – в пъстри букети божури.

И точно в разгара на моите сонати
слънцето смело показва лика си
зад почернелия диск на луната –
всички видения чезнат, невръстни...

Пак ще се срещнем под мрака вълшебен
на черното слънце...

gogov.net