приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
назад <--- поезия ---> напред


* * *

не лепете
черно-бели снимки
по стълбовете.
и не говорете
изисканите думи,
които не ми казахте до вчера.
не търсете
причината за моето решение –
не сте чак толкова способни.
обичайте ме,
сякаш съм сред вас.

изтегли цялата книга

* * *

актрисата седеше
под прожектора,
облизваше
червилото си евтино.
преглъщаше вкуса
на неуспеха.
раздипляше
плисетата на роклята си.
ухиленият пианист показваше
със щедрост счупен зъб
и дораздрънкваше
стомаха
на гладното пиано.
цигарата
довършваше живота си
в ръката на
полунедоусмихнатия
умислен режисьор.
от тежък плюш,
завесата мълчеше както винаги.
а нямаше дори
букет цветя –
да оправдае
непометената сцена.
-
и колко ли сълзи ще пропилееш,
преди да стъпиш някъде високо?
(било за да посрещнеш смело изгрева
на своята звезда, или безшумно
да поздравиш реката с мъдър полет).

gogov.net