приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
назад <--- поезия ---> напред

 

* * *

След теб препуска глутница.
В степта си сам и луд,
но си уверен че те има.
И в сивкавия мрак на тая гадна зима,
облещила се пак дори в мечтите ти,
напук на всичко – жив – все още тичаш,
а очите ти са пълни със сълзи,
но си щастлив: обичаш.
Не искам да спирам за миг своя бяг.
Мойта цел е далече, а вече е вечер.
Пада мрак, не разбирам живота. Но пак
в тъмнината се взирам и търся човек.

изтегли цялата книга
 

* * *

Минават дни, години,
все по-къси.
Приятелите гаснат
и е късно
за начало. Ти порасна.
И ако някой ден
излезеш безпричинно
от пътя, вледенен.
И ако силно
крещиш когато другите мълчат.
И ако някой ден
намериш празни шепите,
които с труд си пълнил.
Ако шепотът
на клоните открива странен свят.
И ако някой ден
разбиеш катинарите,
изплюеш хляба бял
и градинарите
намерят сред дърветата вълче.
И ако някой ден
стените са високи,
лицата – непознати,
а обратен
път няма –
само бездната пред теб
и вятърът в косите да свисти,
повярвай на вълка
и полети!

gogov.net