приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
назад <--- поезия ---> напред

 


* * *

Мама и татко оттатък отново спорят.
В моята стая грижливо си стягам багажа.
След малко ще стана, ще тръгна на път,
но няма какво,
просто няма какво да им кажа.
-
Да напуснеш дома,
да изгубиш надежда,
а под веждите
пак да гори
поглед, който в тъмата
сам света да подрежда,
и одежди да нямаш дори.
-
Никой не знае къде си вече –
доколко близо и колко далече.

изтегли цялата книга
 

* * *

От дни не помня къде отивам,
в устата – вкус на туберкулоза.
Беззвучни птици кълват из нивите,
каменопади бушуват в мозъка.
Гърбът ми тръпне от мокри рани,
лютива болка дълбае дроба,
отровен вятър надрасква дланите,
краката бягат: клаустрофобия.
Пиян свещеник погребва вяло
окъсан скитник (дърво без корен),
очите плачат, невъзмъжали,
сърцето спи, съвестта говори.
В асфалта лазят змии червени.
Ръждиви мисли догарят сдавено,
кръвта ми блика, освободена –
наи-после имам посока права.

Сега, когато пред мен е празно,
а ти си още с амбиции свежи,
като се гледаш, не се ли мразиш
че Аз знам всичко, а Ти се ежиш?

Живот за двама: ти си смелчага,
вършееш жадно и ненаситно,
а аз съм само един бродяга,
дърво без корен, окъсан скитник.
Пътят бледнее и буренясва.
Последни сили, последен спомен,
животът спира, светът угасва,
полягам меко: нежив, бездомен.

Сега, когато ти имаш избор:
да бъдеш някой / да бъдеш никой,
какво избираш?

gogov.net