приятели
новини
поезия
автори
вдъхновение
текстове
разкази
музика
българия
контакт
предишен <--- обратно --- > следващ

Случи се през последните години да живея на различни места с различни хора. Наблюденията ми показаха, че обитаването на едно жилище с ограничено пространство винаги води до натрупване на много полуизлишни предмети. Казвам полуизлишни, защото те са именно такива – вече не стават за нищо, но не са и за изхвърляне – по сантиментални, практични или чисто ‘колекционерски’ причини. Няма дом, в който да не се крие някое закътано чекмедже, картонена кутия, шкаф или рафт, в който тези досадни предмети да не се трупат с настойчиво упорство.
Докато живеех при родителите си, станах свидетел и на друга тенденция. Вещите, които имат конкретно приложение, като свещниците и вазите например, неизменно стоят някъде на определеното си място и с години не се помръдват от там. Най-много в неделя да се избършат от прах. Телевизорът също си седи там, където е; хладилникът се мести само ако зад него падне черпак или играчка на детето. Е, имахме си един часовник, който всяка вечер се местеше от кухнята в спалнята, за да буди родителите ми сутрин за работа, и веднага след това се слагаше в кухнята, за да показва времето през целия ден там. Но повечето останали домашни притежания си стояха, общо взето, по местата.
Съвсем друг е животът на вещите с плаващо предназначение. За какво може да служи капачка от химикалка например? Аз още не съм намерил логичен отговор, но самият факт, че вкъщи постоянно се търкаляха стари капачки из чекмеджетата и шкафовете, говори достатъчно за полезността на такава една вещ. Затова тя се върти из къщи, върти се и където и да престоява (понякога с години), винаги излиза на светло, постоява за няколко секунди в нечии ръце и отново потъва в забвение.
В нашата кухня имаше двуетажна редица от шкафове. В тях се съхраняваше цялата кухненска покъщнина: чинии, чаши, вилици, лъжици, тенджери, тави, бурканчета с подправки, бутилки с олио, оцет, миещи препарати, готварски книги, дъски за рязане на хляб, тигани и какво ли не. Имаше и едно чекмедже, което още с нанасянето си оставихме за най-необходими неща (временно, разбира се): отвертки, резервни лампи и бушони, кибрит и свещи, ножица, тиксо и все такива понятия от първа необходимост. Докато се нанесем окончателно, се оказа, че страшно много вещи попадат в категорията ‘първа необходимост’ и съдържанието на чекмеджето непрекъснато растеше. Постепенно то се превърна в своеобразно чистилище на дома. Всеки предмет, който беше за изхвърляне – полуизлишен – първо преседяваше там от два дни до десет години, след което най-после някой се сещаше да го изхвърли и да прекрати терзанията на всички. Най-упоритите вещи дори намираха начин да се връщат обратно даже и след като бяха сложени чинно в кофата за боклук. Предполагах, че баба ми вършеше тази благородна задача – види нещо изхвърлено и й дожалее, върне го обратно – и къде, къде – пак в чекмеджето. Но после баба се разболя и повече от две години лежа на легло без да става, а процесите по възстановяването на чекмеджето продължиха. То засмукваше като черна дупка всичко, което влезеше в гравитацията му: жички, ключове, гайки, пластмасови топченца и подобни безкрайно значими за благополучието ни имущества.
Сякаш беше жив организъм, който водеше собствен живот. Веднъж реших да направя експеримент: да го опразня до дъно и след известно време да проверя дали отново се е изпълнило със ‘смисъл’.
Описах подробно всичко, което се съдържаше във вълшебното чекмедже:

Две големи ножици, едната от които – ръждясала, не реже.
Самозалепваща лента тиксо, стара, лепкава и от двете страни, къса се и се цепи при опит за отлепване.
Самозалепваща лента двустранна, тънка.
Рог от крава, изрязан, измит, бял.
Перфоратор за хартиени листове.
Химикалки – общо четири, нито една от тях не пише.
Капачки от химикалки, флумастери и моливи за гримиране – общо четиринайсет.
Моливи – общо три, единият е червен. Всички са със счупен графит.
Звънец от детски велосипед.
Дамски гривни – общо четири, една дървена, резбована, една пластмасова, с обелена фалшива позлата,
другите две – месингови. Запазени.
Брошка ‘пеперуда’ с изкуствени камъни.
Два найлонови калъфа за мобилен телефон, самият мобилен телефон отдавна е изхвърлен.
Комплект за маникюр.
Букса от зарядно устройство за телефон с парче кабел към нея.
Винт за бетон 12 см, чисто нов.
Рогова дръжка от рамки за очила.
Дръжка от други рамки за очила.
Капак от мобилен телефон. Счупен.
Масур от ибришим. Конецът е свършил.
Запалки – общо седем, нито една не работи изцяло, но някои имат газ, други – здраво камъче.
Мартеница с два пискюла. Доста мърлява.
Найлонови ръкавици в пластмасова кутийка.
Целофани и целофанени пликчета с различни размери – общо девет, както и многобройни малки части от тях.
Станиол от цигари.
Найлоново пликче от носни кърпи с една кърпа в него.
Разпределителен палец за душ-батерия с наядени зъбци.
Конски кестен, малко съсухрен.
Увеличителна леща от оптически комплект-конструктор.
Капачка от кока-кола с изписано име на футболист отвътре, най-вероятно от някаква игра с награди.
Острилка за моливи тип ‘буквар’ – счупена.
Ключ за навиване на стенен часовник. Самият часовник е на вилата.
Секретни ключове – общо пет, един е счупен, а има и един, който прилича на авто-ключ.
Болтчета с различна дължина и дебелина – общо дванайсет. Три са с гайки.
Пластмасово шишенце с три пластмасови пионки.
Пластмасова щипка за пране.
Телчета за телбод. Самата машинка за телбод е в братовчедката Камелия от седем години.
Половината от найлонов калъф за лична карта.
Увит в станиол орех – най-вероятно за коледна украса.
Четка за гримиране с две дунапренчета на двата й края.
Части от опаковки на: кафе, боя за коса, безалкохолна напитка ‘танг’, цигари, дъвки, батерии, лейкопласт.
Найлонови етикети от: кока-кола, пастели, минерална вода.
Изрезки от бели хартиени листове.
Плосък ластик, дълъг около 40 см, разнищен в единия край.
Изолирани проводници (жички) – общо три, всичките са по-къси от 5 см.
Въженце за простор, дълго около 120 см, силно надиплено в единия си край.
Малка отвертка.
Ключодържател тип ‘джоб’ с отварячка за бира и златна щампа ‘Чугунолеярен комбинат “Веслец” – Враца’.
Опаковка от аналгин, празна – без нито едно хапче.
Календарчета – общо деветнайсет, най-старото е от 1987 година. няма нито едно за настоящата 2004.
Визитни картички – девет, три от които са на брат ми от различни работи, две са на майка ми от една и съща работа.
Дървено трупче, чамово, 6/4/1 см.
Буца борова смола, около 200 грама.
Две шноли, едната пластмасова тип ‘крокодилче’, другата – метална, може би дори е само част от шнола.
Обеци – общо четири, пластмасови, от различни чифтове.
Батерия за часовник, най-вероятно изтощена и негодна, също и батерийка за електронен часовник, също изтощена.
Паспортна снимка на баща ми, някъде от 1985 година.
Парче фина шкурка, около 3/3 см.
Гума за триене. Върху нея с химикал е написано ‘universal’.
Квадратни листчета със записани числа от тотото – пет различни тиража.
Шампоан за еднократна употреба ‘Роса’.
Упътване за употреба на пасатор ‘Braun’.
Корица от книжка с кръстословици.
Рекламни брошури на ‘Фантастико’, ‘Mr. Bricolage’, ‘Delonghi’ и ‘BBB’.
Няколко колелца капси за капсов пистолет.
Книжка с готварски рецепти за ястия от чушки.
Найлонов плик със счукани коледни играчки с грижливо надписано листче ‘1980 г.’.
Кламери, безопасни игли, карфици, кабарчета, клечки кибрит, ластичета, пружинки, копчета, пирончета.

Дъното на чекмеджето е постлано с парче гланцова хартия от лист на стенен календар.

13.03.2004 (Всичко е изхвърлено същия ден с изключение на ножиците, тиксото, перфоратора и три химикалки)

Една година по-късно

Разбира се, една година минава неусетно. Най-напред трябва да се отбележи, че чекмеджето успя да се задържи известно време в добро състояние на празнота. Това обаче никак не се хареса на домашните. Сякаш за всяка мебел си има определена наситеност с вещи, която трябва да се спазва. Хладилникът например си има конкретен коефициент на изпълненост, който чувствително се променя и в дните преди заплата, и в дните след заплата – в останалото време си е равномерно празен. Чекмеджето, следвайки своят собствен живот, не остана дълго време празно. Може би защото човек има чувството, че в пълно с дреболии пространство задължително има и това, което му трябва. Докато в празното чекмедже истината си личи от пръв поглед. Така или иначе, след едноседмично щастие чекмеджето отново започна да се пълни с всичко необходимо за щастлив и задружен семеен живот. Интересно е, че когато се напълни, то не започна да прелива – достигна своята наситеност и замря. През цялата година наблюдавах какво се слага и какво се изхвърля от него, но удивителното е, че почти нищо не се прибави, нито се отне. Тоест за около една седмица основното съдържание на този свещен олтар на дома се изпълни със съдържание, което се очакваше да преседи там с години. Изобщо не съм очаквал това откритие. Преди смятах, че вещите се трупат бавно и с години, като по някаква странна логика някои остават два дни, други – двайсет години. Нищо подобно – чекмеджето се напълни бързо и остана почти непроменено до днес.
При предишната чистка оставих в чекмеджето само перфоратор, двустранно залепващо тиксо, две ножици (малка и голяма, в перфектно състояние) и три пишещи химикалки, едната е точно копие на пластмасова спринцовка(!). Всичко останало е ново, депозирано предимно в първите десет дни след 13. Март 2004 г.

Ето какво открих точно една година след това:

Широко, здраво, сребристо тиксо, около три намотки върху ролката.
Плексигласов ключодържател с вградени снимки на баща ми и майка ми от двете му страни.
Портретна снимка на баща ми, някъде от 1990 г. (забелязва се известно осъвременяване!)
Еднократна маска за лице, вероятно тестер от списание.
Купчета хартиени листчета за бележки: общо три с различни размери. Отделно от това: 18 самостоятелни празни хартиени листчета с различен размер: от 4/2 до 12/12 см. Също така: 23 самостоятелни хартиени листчета с различни записки по тях: списък за покупки, рецепта за туршия, телефонни номера, числа от тотото, съобщения от типа ‘млякото не е варено’, ‘събуди ме в 7:30’ и т.н.
Найлонова ръкавица, най-вероятно от комплект боя за коса.
Три книжки: ‘Книжка на емоциите’ – вложка от дезодорант ‘Rexona’, ‘Една седмица в софия’ от 30 юли – 5 август 2004 г., ‘Седмичен компас’ от 22-28 октомври 2004 г.
Упътване за употреба на пасатор Braun – с надраскани по него рисунки с оранжев молив. (завърнал се геройски от кофата за боклук!)
Упътване за телефон GE, изпокъсано и мърляво.
Църковен вестник ‘Православна проповед’, бр.1 от 2004 г.
Етикети от: минерална вода ‘Банкя’, дъвки ‘Tatoo’, дамски обици, дънки.
Билет от лотарията, от тиража за миналата Нова година; на него с химикал дискретно пише ‘Александър’.
Визитни картички: ‘Омега Транс Такси’ и ‘Зъболекар-денонощно’.
Джобни календарчета за 1999 г., 2002 г., 2004 г. (отново няма за настоящата година!)
Картинка от играчка на шоколадово яйце.
Картичка от Санторини, ненадписана.
Две малки сгъваеми любовни картички.
Носна кърпа с едра ръчна бродерия по нея, ръкоделие от ученическите години на майка ми. (това засега е най-старата вещ – рекордьор!)
Изгоряла лампа от телевизор. (това също е доста старо, помня че си играехме с подобни като деца.)
Рекламни флайъри на магазин ‘Европа’, ‘Центрум груп’, ‘Jimmy’s’, ‘Remotiv’, ‘Импортал’, ‘Shell’.
Малка книжка с кръстословици – всичките са решени. (преди имаше само корица!)
Известното писмо на Джордж Гарлин до медиите, лошо ксерокопие.
Календар-бележник на жената, от 2002 г., няма нито една бележка в него.
Парче станиол от шоколад, смачкано.
Бяло картонче, 3/3 см.
Опаковка от лейкопласт, пластмасова лента от лейкопласт, една доста мърлява лепенка.
Връхните отрязъци от опаковка Step и пакетче мед за еднократна употреба.
Запалка, синя, пластмасова, работеща.
Пет ластичета с различен цвят.
Парче твърд целофан, вероятно от комплект гримове – има надпис Gucci.
Карта за игра, вале спатия.
Тънка червена хартиена панделка, около 40 см.
Две завързани парчета жица и оплетени в тях две памучни въженца, всички общо около 40 см.
Синя пластмасова капачка ‘на винт’ от бутилка минерална вода.
Две перца за китара, изработени от различни пластмасови фонокарти.
Уведомително писмо за брат ми от Сибанк, ненужно.
Дамски часовник Calvin Klein, показва 9 без 20 постоянно.
Червило Golden rose, кафяво, и отделно – капачка от друго червило.
Малък хотелски сапун ‘Vital’ в картонена кутийка.
Четири капачки от химикалки.
Една стотинка и един пфениг от ГДР, емисия 1971 г.
Три пластмасови копчета: две бели и едно лилаво със скрити дупки; по едното още има парчета конец.
Картонени парчета от играчка от шоколадово яйце.
Гилза от пневматичен пистолет, т.нар. фишек.
Кламер.
Свещ за рожден ден, употребявана, жълта, около 3 см, полепнала с мръсотии.
Плетен ластик за коса, черен, разнищен.
Голям четиристранен ключ за входната врата.
Кибрит.
Колелце капси за капсов пистолет, употребени.
Стругована стоманена закачалка за банята.
Празна кутия от цигари ММ.
Пакет индийски ароматни пръчици (цялото чекмедже мирише на тях).

Отново всичко е изхвърлено с изключение на перфоратора, тиксото, ножиците и трите химикалки. Докога ли? И има ли смисъл?
13.03.2005.

gogov.net